Суб тотал: 0.00 лв
Моментът, в който едно дете произнесе първата си дума, е изпълнен с вълнение и надежда. Но когато тази дума закъснява, родителското безпокойство започва да наднича зад всяка пауза, зад всеки опит за изричане дори на една сричка или поглед, който не среща очи.
Късното проговаряне може да бъде част от индивидуалното темпо на развитие на всяко дето, но и понякога знак за по-дълбок процес, като например нарушение от аутистичния спектър. В тази статия ще разгледаме какво представлява аутизмът, кои са неговите прояви, как се различава от изолираното забавено речево развитие и как родителите могат да разпознаят сигналите, които заслужават внимание.
Какво представлява аутизмът?
Аутизмът, или по-точно разстройство от аутистичния спектър (РАС), е състояние на социално поведение, при което се засяга развитието на мозъка, а от там и цялостното поведение. Именно то влияе на начина, по който човек възприема и взаимодейства със света. Според Световната здравна организация, аутизмът се характеризира основно с:
- Нарушения в социалната комуникация и взаимодействие със света;
- Повтарящи се поведения, интереси и дейности;
- Трудност при преход от една дейност към друга;
- Затруднена адаптация към промени и сензорни чувствителности.
Най-често аутизмът се проявява още в ранна детска възраст и обикновено е разпознаваем преди навършване на 3 години, но не е изключено да бъде диагностициран и много по-късно. Степента и формата на изява могат да варират значително - от леки затруднения в социалната адаптация до по-дълбоки дефицити в комуникацията и ежедневното функциониране.
Важно е да се разбере, че аутизмът не е болест, а различен начин на възприемане и реагиране на света. Диагнозата не е етикет, а ключ към адекватната подкрепа.
Късно проговаряне или признак на аутизъм?
Много деца с аутизъм проговарят със закъснение, като това се счита за един от най-често срещаните първи признаци. Но е важно да се подчертае, че не всяко дете, което проговаря по-късно, е с аутизъм. Разликата между забавено речево развитие и аутизъм често се крие не само в броя на думите, а в начина, по който детето използва комуникацията като цяло.
Например:
- Дете със забавено проговаряне може да не говори все още, но търси контакт с очи, посочва предмети и имитира звуци;
- Дете с аутизъм често не използва жестове за комуникация, не проявява интерес към социална игра, не търси контакт с очи или дори не реагира на името си.
Според една интересна научна публикация, публикувана в PubMed, езиковото развитие при децата с аутизъм често протича неравномерно и зависи в голяма степен от нивото на когнитивно и социално функциониране. Много от тези деца усвояват отделни думи или дори цели изречения, но не използват езика функционално - например могат да назовават букви, числа или дори цели изречения от реклами, но не успяват да изразят основни нужди като желание за вода или храна.
Проучването подчертава, че една от основните разлики между дете със забавено речево развитие и дете с разстройство от аутистичния спектър е свързана с начина и мотивацията за използване на езика. Докато първото търси комуникация, макар и с ограничени средства, при децата с аутизъм често се наблюдава липса на желание за социален контакт и речева комуникация.
Какви поведенчески признаци могат да насочат вниманието към аутизъм?
Аутизмът не е само „късно проговаряне“, а често е съпроводен от определени поведенчески особености, които се появяват още в ранна детска възраст. Родителите понякога не ги забелязват веднага или ги приемат за „характер“ на детето. Но когато се проявяват в комбинация, те могат да насочат вниманието към възможен неврологичен дисбаланс.
Някои от по-често срещаните ранни признаци включват:
- Ограничен или липсващ зрителен контакт - детето избягва да гледа в очите другите хора или го прави за много кратко време;
- Не реагира на името си - дори след многократно повикване, детето рядко обръща внимание или реагира на своето име;
- Повтарящи се движения - например люлеене напред-назад, пляскане с ръце, скачане, въртене в кръг и т.н.;
- Силна привързаност към рутина и повтаряемост на действия - детето настоява определени действия да се случват по един и същ начин и дори минимална промяна може да го разстрои;
- Трудна адаптация към нови ситуации - промяна в средата, графика или ежедневните дейности води до тревожност или дори избухване;
- Необичайна фиксация върху обекти или действия - например дълго наблюдаване на въртящи се предмети, сортиране по цветове или игра с една и съща игра, без прекъсване или смяна с друга;
- Чести емоционални изблици - детето може внезапно да се разплаче, разгневи или изолира, особено при затруднена комуникация или нарушена рутина.
Важно е да подчертаем: нито един от тези признаци сам по себе си не е диагноза. Но ако няколко от тях се наблюдават едновременно, е препоръчително да се направи консултация със специалист, особено с такъв с опит в ранната диагностика на разстройства от аутистичния спектър.
В кои възрасти най-често се проявяват симптомите на аутизъм?
Първите признаци на аутизъм могат да се забележат още през първата година, но обикновено стават по-очевидни между 18 и 36 месеца. Това е така, защото именно в този период се очаква засилено развитие на речта, социалната свързаност и играта с други деца.
Понякога симптомите се проявяват и по-късно - около 3-4 години, особено ако детето е било сдържано, тихо и затворено, и не е показвало явно тревожни знаци в по-ранна възраст. Родителите често забелязват затруднения в общуването при тръгване на ясла или детска градина, където сравненията с другите деца на същата възраст стават по-осезаеми.
Какво да предприемем като родители?
На първо място - не изпадайте в паника. Ранното разпознаване не е етикет или присъда, а възможност за навременна подкрепа. В наши дни съществуват многобройни ресурси, терапии и техники, които помагат на децата с по-специални нужди да разгърнат потенциала си.
Ето какво можете да направите:
- Обърнете се към педиатър и/или детски психолог, който има опит с ранното детско развитие;
- Наблюдавайте детето в различни контексти - вкъщи, навън, сред други деца, в нова среда;
- Изграждайте навици за общуване, дори и без думи - използвайте прости жестове, мимики, визуални елементи или предмети от ежедневието, за да поддържате контакт и да улесните разбирането. Важно е детето да усеща, че комуникацията е възможна и че опитите му да се изрази носят отговор;
- Използвайте стимулиращи играчки, като бизиборд, които ангажират сетивата и насърчават взаимодействието.
👉 Сензорните играчки на Little Fingers по метода Монтесори са създадени точно с тази цел - да подпомагат вниманието, моториката и комуникацията по един по забавен начин, а именно чрез игра.
