Хиперактивност и късно проговаряне: Има ли връзка?

Когато думите закъсняват, а енергията прелива

Първите думички на детето са чакани с вълнение, радост и малко тревога. Когато те се забавят, а междувременно поведението на детето изглежда „по-енергично“ от обичайното, родителите често започват да се питат: „Нормално ли е това?“ „Да не би да има нещо?“ „Има ли връзка между хиперактивността и забавеното проговаряне?“. Това са въпроси, които логично възникват, когато в поведението на тяхното дете се съчетават двигателна импулсивност, трудности в задържането на вниманието и забавяне в говора.

Както вече разгледахме в предишните ни статии на тема „Кога започва бебето да говори“, „Късно проговаряне при деца“ и „Ролята на логопеда при късното проговаряне“, езиковото развитие е силно индивидуално и всяко дете се развива със свое собствено темпо. Но когато към закъснелите думи се добавят симптоми като разсеяност, двигателна превъзбуда и импулсивност, има нужда от по-задълбочено наблюдение.

В тази статия ще разгледаме какво точно означава думичката „хиперактивност“, в кои годинки от детското развитие се наблюдава най-засилено, има ли тя връзка с речевото развитие и кога е време да се потърси професионална помощ.

Какво представлява хиперактивността?

Хиперактивността не е просто поведение на палаво или жизнено дете. Тя е част от по-широк набор от симптоми, характерни за Синдрома на дефицит на вниманието с или без хиперактивност. Той често включва затруднения с концентрацията, импулсивност и прекомерна двигателна активност, която не отговаря на конкретната ситуация или възраст.

Важно е да се подчертае, че всяко дете може да проявява хиперактивни черти от време на време, особено когато е по-малко. В детската градина, например, много деца обичат да тичат, да се катерят, да сменят често заниманията си - да започват да играят с една игра и след секунди да я заменят за друга. Но при децата с действителна хиперактивност, тази активност е постоянна, трудно управляваща се и често пречи на ученето, общуването и ежедневните дейности. Освен това, те имат затруднения със задържането на вниманието и организиране на действията, което се отразява и върху езиковото развитие.

Как хиперактивността влияе върху езиковото развитие?

Хиперактивност и късно проговаряне често вървят ръка за ръка, но не винаги поради една и съща причина. При някои деца, речта се развива нормално, въпреки повишената двигателна активност. При други обаче, високата степен на възбуда и дефицитът на внимание затрудняват научаването и употребата на нови думи, структури и изрази. Детето сякаш „не чува“ речта на възрастните, но не защото не иска, а защото вниманието му се прехвърля много бързо към други стимули.

Тези деца често не могат да се задържат дълго в комуникативна ситуация, не следят внимателно лицето на говорещия, не реагират на интонацията и жестовете, които обикновено помагат на бебето да разбере какво се казва. Това отнема възможността за създаване на устойчива връзка между звук и значение, което стои в основата на речевото развитие.

В допълнение, импулсивността може да доведе до трудности в диалога - детето прекъсва, сменя темата, бързо губи търпение и интерес. Всичко това пречи на изграждането на стабилна езикова система, комуникация и социални взаимоотношения.

Кои са ранните признаци на хиперактивност и забавено речево развитие?

Първите признаци на хиперактивност могат да се наблюдават още около 2-годишна възраст, понякога и по-рано. Те не се изразяват просто в това детето да бъде енергично, тъй като е съвсем естествено и нормално за него в тази възраст. Изразява се по-скоро в постоянната невъзможност да се задържи на едно място, повишена импулсивност, раздразнителност и чести емоционални изблици. Детето тича, скача и се катери, дори когато обстановката не го позволява. То трудно се включва в игри, които изискват съсредоточаване, бързо се отегчава и сменя заниманията си.

Паралелно с това, често се забелязва и речево забавяне. Детето не използва активен речник, не съставя кратки изречения, не повтаря думи и не проявява интерес към света около себе си. Това съчетание може да насочи вниманието на родителите към възможна свързаност между езиковото и поведенческото развитие, което е добра отправна точка за консултация със специалист и навременно разрешаване на проблем, ако се установи, че е налице такъв.

Кога е хиперактивност и кога просто активно дете?

Едно от най-важните неща, които трябва да се разберат от родителите, е, че не всяко живо и активно дете е хиперактивно. Детската енергичност е напълно естествена и здравословна. Малките деца учат чрез движение, игра и изследване. Въпросът е дали тази активност може да бъде регулирана, спрямо ситуацията и възрастовите очаквания.

Ако едно дете може да се съсредоточи за няколко минути в игра, да слуша приказка, да следва прости инструкции, това не е хиперактивност. Това е просто едно дете, което се забавлява, учи и опознава света около себе си по свой собствен начин.

Хиперактивното дете трудно приема правила, прекъсва, не изчаква ред, не завършва започнато занимание, трудно се адаптира в група (например в детската градина) и лесно се разсейва дори от най-малките дразнители. Това поведение често е придружено от езикови трудности - неразбиране на въпроси, объркан или беден речник и липса на желание за комуникация.

Затова е важно да не поставяме сами диагноза, а при съмнение да потърсим професионално мнение, което да разграничи повишената активност от реален проблем.

Кога и към кого да се обърнем за помощ?

Ако детето е навършило 2-2.5 години и все още не използва смислени думи, не посочва предмети, не проявява интерес към общуване и в същото време показва признаци на хиперактивно поведение, добре е да се потърси консултация със специалист. Това не означава непременно, че има проблем - консултацията не е диагноза, а възможност за навременна подкрепа. Тя помага да се ориентираме какво точно се случва, какви стратегии можем да приложим у дома и дали е нужно допълнително наблюдение или терапия. Ранната намеса често прави голяма разлика – дава шанс на детето да развие своите умения без изоставане в други важни области като игра, социално общуване и самостоятелност.

Как логопедът и терапевтичните сензорни играчки подпомагат вниманието и езика

Работата с логопед при деца с хиперактивност и забавено проговаряне често започва с опити за задържане на вниманието. Тук на помощ идват сензорно-моторните игри и играчките като бизиборд. Те не само ангажират сетивата на детето, но и стимулират концентрацията, фината моторика и координацията, което от своя страна е пряко свързано с езиковото развитие.

Играчките подобни на бизиборд предоставят възможност за структурирана игра с ясна цел - натискане, завъртане, отваряне, затваряне. Такива действия предизвикват реакция в детето и необходимост да предприеме дадено действие, което има своето последствие. Логопедите използват подобни играчки не само за изричане и научаване на думи, но и за изграждане на комуникативни умения.

Всяко дете има своята пътека към думите

Хиперактивността и забавеното проговаряне не са непременно присъда или сигурна диагноза. Те са сигнал, че детето се нуждае от повече разбиране, насочване и търпение. Всяко дете се развива със свой ритъм, но това не означава и да чакаме безкрайно. Ранната реакция и консултация със специалисти са ключови не заради диагнозата, а заради възможността за адекватна подкрепа навреме.

Родителите не са сами в този процес. С помощта на логопед, детски психолог и стимулираща среда у дома, включително подходящи игри, децата с хиперактивно поведение и речеви трудности могат да направят огромни крачки напред. Важно е да вярваме в техния потенциал, да задаваме въпроси, да търсим отговори и да създаваме условия, в които всяка нова дума да бъде малка победа.