Децата и екраните: Как да намерим здравословния баланс у дома?

В днешното високотехнологично време, екраните от телевизори, телефони, таблети, лаптопи, са неразделна част от ежедневието ни. Това важи с пълна сила и за най-малките. Още от съвсем ранна възраст децата се сблъскват с дигиталния свят, свързан с ярки образи, движещи се картинки и интригуващи звуци, които неусетно задържат вниманието им.

Макар технологията да предлага много възможности за учене и забавление, прекомерната употреба може да повлияе негативно на развитието, особено в първите години от живота, когато мозъкът се развива с бързи темпове. В тази статия ще разгледаме какво казват експертите по темата, какви са потенциалните рискове, как да разпознаем сигналите на прекомерна употреба и най-важното - как да изградим здравословен баланс у дома.

Колко време пред екран е допустимо според специалистите?

Американската академия по детска и юношеска педиатрия препоръчва:

• Деца под 18 месеца: да не се излагат на екрани, освен при видеоразговори с близки, които продължават само няколко минутки;
• Деца между 18 и 24 месеца: възможно е въвеждане на висококачествено съдържание, като образователни програми, но само с активното участие на родителите;
• Деца между 2 и 5 години: максимум един час на ден с висококачествено съдържание и задължително съвместно гледане и паралелно друго занимание;
• Деца над 6 години: ясни граници, съобразени със съня, физическата активност и семейните дейности. Не се препоръчват екрани по време на семейни хранения, разговори или излизания.

Тези насоки не целят напълно да забранят достъпа до технологии, а да помогнат на родителите да създадат смислен, балансиран и подкрепящ режим.

Какви рискове крие прекомерната употреба на екрани?

Продължителното излагане на дигитални устройства в ранна възраст може да доведе до:

• Забавено езиково развитие - липсата на жив контакт и разговор ограничава възможностите за учене на нови думи и структури. Проучвания показват, че за всеки допълнителен час ежедневна употреба на екрани, рискът от забавяне на говора се увеличава с 49%. Плашещо, нали?
• Нарушено внимание и концентрация - липса на интерес към учебни занятия, разговори със семейството или социални контакти. Детето става по-разсеяно и объркано, което може да доведе до затруднения в ученето;
• Повишена импулсивност - честата смяна на образи и звуци претоварва нервната система и може да доведе до повишена раздразнителност и хиперактивност;
• Трудности със съня - синята светлина потиска и забавя производството на мелатонин (хормон на съня), което води до по-трудно заспиване и чести събуждания през нощта;
• Проблеми със социализацията - по-малко време за взаимодействие с връстници и родители означава по-малко развитие на емоционална и социална интелигентност;
• Повишен риск от затлъстяване - обездвижването и твърде много време прекарано пред екраните, води до по-слабо развитие на двигателните умения и намалена мускулна сила. Всичко това от своя страна може да доведе до по-висок риск от наднормено тегло;
• Влошаване на зрението - синята светлина, излъчвана от различните екрани, оказва вредно влияние върху очите и в частност върху ретината. Това от своя страна води и до повишаване риска от късогледство.

Могат ли екраните да доведат до пристрастяване?

Да, особено при по-малките деца, чийто мозък все още се развива и търси силни стимули. Екраните предлагат бърза награда: ярки цветове, звуци, мигновени реакции. Това активира центровете за удоволствие в мозъка и може да създаде навик, подобен на зависимост.  В този случай мозъкът започва да търси само бързи и повърхностни стимули, а да избягва дейности, които изискват концентрация, усилие или взаимодействие с други хора.

С времето детето започва да предпочита екрана пред всяка друга форма на активност, да проявява зависимо поведение при отнемане на устройството и да губи интерес към реалния свят. Ето защо е толкова важно да въведем навременни граници, преди използването на екрани да се превърне в основен източник на удоволствие и бягство от реалността.

Как да разпознаем признаците на зависимост към екрани?

Не става въпрос само за времето, което детето прекарва пред екрана, а за това как се държи, когато екранът бъде отнет. Обърнете внимание на следните знаци:

• Раздразнителност, агресия или рев при изключване на устройството;
• Нежелание да участва в други дейности, като игра, разходка или комуникация с други деца или семейството;
• Чести молби за телефон/таблет и загуба на интерес към всичко друго;
• Трудности със заспиването и повишена тревожност;
• Регрес в речевото или емоционално развитие.

Ако разпознавате повече от два от тези симптоми, ви препоръчваме да се консултирате със специалист, който най-добре може да ви насочи какви дейности да предприемете.

Какво можем да направим, за да изградим здравословен дигитален ритъм?

1. Бъдете модел за подражание

Децата копират поведението на възрастните. Ако вие постоянно сте с телефон в ръка, няма как да очаквате нещо различно от тях. Изградете семейни ритуали без екрани, като например четене, семейна игра у дома, рисуване, разходка или игра в парка.

2. Въведете ясни правила и граници

Създайте ясни правила и график кога и при какви условия може да се използват устройства. Балансът е ключът към щастието и спокойствието, затова не бъдете твърде строги.

3. Избирайте съдържание заедно

Гледайте заедно образователни видеа, задавайте въпроси, обяснявайте нови думи. Така пасивното гледане се превръща всъщност в активно учене.

4. Насърчавайте физическа и сензорна активност

След като приключи времето през екрана, предложете време за движение - навън или вкъщи.Игрите на открито, рисуването с ръце, пластилинът, водата и пясъкът са чудесни начини да балансирате дигиталното с реалното и да прекарате пълноценно време цялото семейство.

5. Използвайте образователни играчки

Те не само развиват фината моторика, но и ангажират вниманието по естествен начин, без нужда от звук или светлина. Така например сензорните играчки на Little Fingers са чудесна алтернатива. Те са разработени по метода Монтесори и ангажират вниманието, развиват креативността и насърчават самостоятелната игра по един забавен, но полезен начин.

Баланс, а не строга забрана

В дигиталния свят пълното избягване на екрани е почти невъзможно, а и не е нужно. Въпросът не е дали, а как децата да използват екраните така, че да не пречат на развитието им. Ключът е осъзнатият родителски подход, който се състои от ясни правила, съвместно време пред екрана, алтернативни занимания и добър личен пример. Не забравяйте, че децата учат най-много не от това, което им казваме, а от това, което правим.